Импресионизъм: какво представлява и защо промени изкуството
Заглавие: Импресионизъм – какво представлява, кои са големите майстори и защо това художествено движение промени завинаги начина, по който гледаме на изкуството
Въведение: Импресионизмът е може би най-обичаното и в същото време най-неразбраното художествено течение в историята. Днес картините на Моне, Реноар и Дега висят в най-престижните музеи и се продават за стотици милиони долари. Но когато се появява през 1870-те години в Париж, импресионизмът е посрещнат с подигравки, гняв и отвращение. Критиците го наричат „недовършено“, „грозно“ и „детинско“. А днес той е фундаментът на цялото модерно изкуство. Тази статия обяснява какво точно представлява импресионизмът, кои са неговите създатели, какви са основните му техники и защо той променя света на изкуството завинаги. Ще разгледаме конкретни картини, исторически събития и влиянието му върху следващите поколения художници.
Част първа: Какво представлява импресионизмът – определение и основни принципи
Импресионизмът е художествено движение, възникнало във Франция в края на XIX век. Името идва от картината на Клод Моне
„Impression, soleil levant“ („Впечатление, изгряващо слънце“) от 1872 г. Един критик – Луи Леро – написва саркастична рецензия, в която нарича художниците „импресионисти“, имайки предвид, че те рисуват само повърхностни впечатления, а не истинско изкуство. Художниците обаче приемат името с гордост.
Основни принципи на импресионизма: 1. Пленер (рисуване на открито): Преди импресионистите художниците рисуват предимно в ателиета, от скици и въображение. Импресионистите изнасят стативите си в полетата, градините и улиците, за да уловят светлината в нейния непосредствен момент.
2. Светлината като основен герой: За импресионистите обектът (дърво, лице, къща) е по-малко важен от светлината, която пада върху него. Те рисуват един и същ обект в различни часове на деня, за да покажат как светлината променя цветовете и формите.
3. Чисти, несмесени цветове: Вместо да смесват цветовете върху палитрата, импресионистите поставят малки петна от чисти цветове един до друг. Окото на зрителя ги смесва оптически. Това придава вибрация и живот на картината.
4. Отказ от черното: Импресионистите почти не използват черно дори за сенките. Те откриват, че сенките всъщност са сини, лилави или зелени – в зависимост от околната светлина.
5. Бързи, видими четки и „недовършен“ вид: Вместо гладки,
невидими четки (класическия стил), импресионистите оставят видими, енергични щрихи. Картината изглежда „недовършена“ от разстояние, но отдалеч се сглобява в искрящ образ.
6. Съвременен живот: Докато академичното изкуство рисува исторически сцени, митология и портрети на аристократи, импресионистите рисуват обикновени хора – танцьорки, пиячи, жени с чадъри, влакови гари, кафенета и булеварди.
Част втора: Исторически контекст – защо импресионизмът се появява точно тогава?
Средата на XIX век във Франция е време на огромни промени.
Пример: Индустриалната революция и промяната на Париж.
Барон Осман преустройва Париж от средновековен лабиринт в модерен град с широки булеварди, паркове и железопътни гари. Импресионистите рисуват именно този нов Париж. Железницата им позволява да пътуват до провинцията и да рисуват пленер. Фабрично произведените бои в туби (изобретение от 1841 г.) им дават свободата да рисуват навсякъде, без да приготвят свои бои от пигменти на прах.
Пример: Отхвърлянето от официалния Салон.
Във Франция единственият начин да покажеш картина пред публика е чрез годишния Салон – официална изложба на Академията за изящни изкуства. Журито на Салона е консервативно и отхвърля почти всички импресионистки творби. През 1863 г. толкова много творби са отхвърлени, че император Наполеон III създава
„Салон на отхвърлените“ (Salon des Refusés), където публиката за първи път вижда импресионистки картини и се ужасява.
Част трета: Големите майстори на импресионизма и техните шедьоври Клод Моне (1840–1926) – бащата на импресионизма.
Никой не олицетворява импресионизма като Моне. Той рисува едни и същи обекти стотици пъти – купчини сено, катедралата в Руан, водните лилии в градината му в Живерни.
Пример: Серията „Купчини сено“ (1890–1891).
Моне рисува 25 картини на едни и същи купчини сено в различни часове на деня и през различни сезони. Той не рисува сеното – той рисува светлината. Една и съща купчина изглежда златиста на зазоряване, синьо-виолетова на здрач и оранжева по залез. Днес всяка картина от тази серия струва между 50 и 110 милиона долара.
Пример: „Водни лилии“ (серия от около 250 картини).
В последните 30 години от живота си Моне рисува почти изключително водните лилии в езерото на градината си. Тези картини са огромни – някои достигат 2 метра височина и 12 метра ширина. Те са безкрайни, нямат хоризонт и потапят зрителя в чисто усещане за вода, светлина и отражения. В музея „Оранжери“ в Париж те са изложени в две овални зали, създадени специално за тях.
Едуард Мане (1832–1883) – вдъхновителят, който не се нарича импресионист.
Мане е мостът между реализма и импресионизма. Той не участва в нито една от импресионистките изложби, но вдъхновява цялото движение.
Пример: „Закуска на тревата“ (Le Déjeuner sur l'herbe), 1863 г.
Картината изобразява гола жена, която пикникува с двама облечени мъже в гората. Скандалът е огромен – не защото жената е гола (голотата в изкуството е приета), а защото е съвременна, не е нимфа или богиня, и гледа директно към зрителя. Картината е осмивана, но днес се смята за начало на модерното изкуство.
Пример: „Олимпия“ (1863 г.).
Гола проститутка лежи на легло, а прислужница ѝ носи букет цветя. Ръката ѝ е поставена така, че да покрива срама, но позата е провокативна. Публиката е шокирана. Днес картината виси в Музея д'Орсе в Париж и е национално съкровище.
Пјер Огюст Реноар (1841–1919) – певецът на щастието и човешката топлина.
Докато Моне рисува светлината, Реноар рисува хората – особено жени, деца и танцьорки. Неговите картини излъчват радост, слънце и чувственост.
Пример: „Бал в Мулен дьо ла Галет“ (1876 г.)
Огромна картина (131 x 175 см), която показва неделен следобед на открит танцов клуб в Монмартър. Реноар рисува обикновени хора – работници, продавачки, млади влюбени. Слънчевата светлина прониква през дърветата и създава трептящи петна по дрехите и лицата. Картината е висшето постижение на импресионисткия подход към човешката фигура.
Пример: „Момичетата на пианото“ (1892 г.)
Две момичета седят пред пиано – едната свири, другата чете ноти. Картината е мека, топла, интимна. Това е закупено от френското правителство за Люксембургския музей – първото официално признание за импресионизма.
Едгар Дега (1834–1917) – импресионистът на линиите и движението.
Дега се различава от другите импресионисти – той не рисува пленер (предпочита ателието), използва черно (забранено за другите) и е по-интересуван от анатомията и движението, отколкото от светлината. Но той е с тях в духа – модерен, дръзък, наблюдателен.
Пример: Серията балерини (над 1500 творби).
Дега рисува балерини не само на сцената, но и в репетиционни зали, зад кулисите, докато се обуват, прозяват, оправят тутата. Той показва истината зад блясъка – умората, напрежението, неудобните пози. Картините му изглеждат като случайни моментни снимки – често отрязани фигури, необичайни ъгли, силна перспектива.
Пример: „Малката четиринадесетгодишна танцьорка“ (скулптура, 1881 г.)
Дега прави скулптура от восък, облечена с истинско памучно туту, копринена панделка и истински обувки. Публиката е шокирана – изкуството не трябва да бъде толкова реалистично. Днес съществуват множество бронзови отливки, които са сред най-скъпите скулптури в света.
Камий Писаро (1830–1903) – учителят на импресионистите.
Писаро е най-възрастният и най-мирният от групата. Той рисува селски пейзажи, овощни градини и работещи селяни. Той е наставник на Пол Сезан и Винсент ван Гог.
Пример: „Бульвар Монмарт в Париж. Следобед, слънце“ (1897 г.)
Писаро рисува оживения парижки булевард от висок прозорец –
каруци, пешеходци, дървета, сгради. Бързите му четки улавят шума и енергията на съвременния град. Картината е част от серия от 14 изгледа към булеварда при различни метеорологични условия.
Част четвърта: Защо импресионизмът променя изкуството завинаги?
Промяната е фундаментална и може да се обобщи в няколко точки.
1. Счупване на академичните правила – край на йерархията на жанровете.
Академията смята, че най-висшето изкуство е историческата живопис (битки, митологии, религиозни сцени), следвана от портрета, пейзажа и накрая натюрморта. Импресионистите заявяват, че един куп сено, чаша абсент или гърбът на балерина може да бъде толкова значим, колкото и триумфът на Наполеон.
2. Край на фиксираната гледна точка – субективното виждане става валидно.
Преди импресионизма картините представляват един стабилен, обективен свят. Импресионизмът показва, че виждането на един художник в един конкретен момент (неговото „впечатление“) е достатъчно. Няма една истина – има толкова истини, колкото са минутите в деня.
3. Подготовка на почвата за всички модерни течения.
Без импресионизма нямаше да има постимпресионизъм (Ван Гог, Гоген, Сезан), фовизъм (Матис), кубизъм (Пикасо) и абстракционизъм (Кандински). Импресионистите първи отварят вратата към субективното, емоционалното и нетрадиционното.
4. Художникът като свободен творец, а не като слуга на поръчки.
Импресионистите организират собствени изложби (общо 8 между 1874 и 1886 г.), заобикаляйки официалния Салон. Те създават пазар на изкуство извън контрола на академията. Днес всеки художник може да излага самостоятелно – тази свобода започва с импресионистите.
Част пета: Конкретни примери за промяна – сравнение на класическа и импресионистка картина Пример за класическа живопис: „Коронясването на Наполеон“ от Жак-Луи Давид (1807 г.).
Картината е огромна (6 x 9 метра). Всеки детайл е изпипан до съвършенство – копринените дрехи светят, лицата са идеализирани, сенките са черни и плавни, композицията е балансирана и театрална. Давид работи върху нея 3 години в ателието си. Картината възхвалява властта и реда.
Пример за импресионистка живопис: „Бар в „Фоли-Бержер“ от Едуард Мане (1882 г.).
Картината показва уморена барманка зад тезгяха на парижко кабаре. Лицето ѝ е изолирано, тъжно, въпреки шума зад гърба ѝ (отразен в огледалото). Боите са положени набързо, с видими четки. Бутилките и плодовете на плота са замъглени. Картината не разказва велика история – показва обикновен, самотен човек в съвременния град. Това е шокиращо за времето си.
Част шеста: Импресионизмът и фотографията – новото съревнование
Появата на фотографията в средата на XIX век принуждава художниците да търсят нов смисъл. Снимката може да улови реалността по-точно от всеки живописец.
Пример: Как импресионистите отговарят на фотографията?
Те решават да рисуват не това, което е, а това, което виждат в един миг – светлината, трептенето, движението. Фотографията замразява момента. Импресионистката картина показва момента като жив, дишащ, трептящ. Особено влиянието на японските гравюри (укийо-е) с техните необичайни кадри, липса на централна перспектива, плоски цветове и силни диагонални линии.
Пример: Влияние на японската гравюра върху Дега и Моне.
Картината на Дега „Жена с хризантеми“ показва таблицата отрязана от ръба – типична японска композиция. Моне рисува втората си съпруга в кимоно с японски ветрила на стената. Цялата група колекционира японски гравюри.
Част седма: Приемането на импресионизма – от подигравки до национален триумф Първата изложба на импресионистите – 1874 г., Париж, бившето ателие на фотографа Надар.
Публиката се смее. Един критик пише: „Тапет в начално състояние е по-довършен от това море на Моне“. Картините са наречени „лудници в бои“.
Пример: Възход към признание (1880те–1890те).
Едва през 1880те колекционерите започват да купуват – най-вече американци и богати френски либерали. След смъртта на Моне (1926) импресионизмът вече е безспорен. През 1973 г. картината на Реноар „Jardin de la Rue Cortot“ се продава за 1.2 милиона долара – шокираща цена тогава. През 2019 г. купчина сено на Моне се продава за 110.7 милиона долара на аукцион Christie's.
Част осма: Влияние върху пост-импресионизма и следващите поколения Пример: Винсент ван Гог (1853–1890).
Ван Гог започва като импресионист в Париж, но бързо развива собствен стил – вълнообразни четки, експлозивни цветове, силна емоция. Той взима импресионистката светлина и я превръща в крик на душата. Картините му – „Звездна нощ“, „Слънчогледи“, „Пшенично поле с гарвани“ – са немислими без импресионистката свобода на боравене с боя и цвят.
Пример: Пол Сезан (1839–1906).
Сезан иска да „направи от импресионизма нещо твърдо и трайно като изкуството в музеите“. Той разгражда формите на ябълки, планини и хора на геометрични съставни части (цилиндър, сфера, конус). Неговият подход директно води до кубизма на Брак и Пикасо и до цялото абстрактно изкуство на XX век. Пикасо нарича Сезан „баща на всички ни“.
Пример: Клод Моне и абстрактният експресионизъм (1950-те).
Късните водни лилии на Моне (1915–1926) са толкова абстрактни, че приличат на картини на Джексън Полок или Марк Ротко. Нямат хоризонт, нямат център, нямат ясен обект – само светлина, цвят и повърхност. Моне на практика предусеща абстракцията половин век по-рано.
Част девета: Импресионизмът днес – защо продължава да вълнува? Пример: Музеи и туризъм.
Музеят д'Орсе в Париж (с най-голямата колекция от импресионистки шедьоври) е един от най-посещаваните музеи в света – над 3 милиона души годишно. Хиляди туристи пътуват до Живерни, за да видят градината на Моне, която изглежда точно както на картините му 130 години по-късно.
Пример: Влияние върху киното, модата и рекламата.
Прожекторите на филмите, които използват замъглени светлини и петна от цветове (например „Бари Линдън“ на Кубрик), дължат естетика на импресионизма. Модните фотографи често имитират мекотата и светлината на Реноар. Дори филтрите в Instagram (като „Monet“ или „Renoir“) носят името на импресионистите.
Пример: Продажбите на търгове доказват безсмъртието.
През 2021 г. картината на Моне „Сена край Живерни, мъгла“ се продава за 33.2 милиона долара. Портрет на Реноар „Госпожица Ирен Каен д'Анвер“ (известно като „Малката Ирен“) – за 24.2 милиона долара. Импресионистките картини са сред най-скъпите и желаните в света.
Част десета: Често задавани въпроси за импресионизма Въпрос: Кой е най-известният импресионист?
Най-широко известен е Клод Моне, особено с неговите водни лилии и купчини сено. Сред широката публика обаче Ван Гог (който е пост-импресионист) може би е дори по-известен.
Въпрос: Кои са основните теми на импресионистите?
Пейзажи (особено водни басейни, градини, полета), сцени от ежедневието (кафенета, танци, концерти), железопътни гари, булеварди, портрети на близки, бални зали, опери, репетиции на балет.
Въпрос: Импресионистите използват ли черно?
Повечето импресионисти избягват черното, защото в природата чисто черно не съществува – те виждат тъмни зони като смесица от син, виолет и зелен. Изключение прави Дега, който често използва черен тон за силни контрасти.
Въпрос: Защо импресионистките картини са толкова скъпи днес?
Поради историческо значение, рядкост (ограничен брой картини), търсене от музеи и милиардери колекционери, както и защото те са символ на модерност и свобода в изкуството.
Въпрос: Има ли български импресионисти?
Българското изкуство от края на XIX и началото на XX век е под силно влияние на импресионизма. Такива художници като Никола Петров, Иван Милев (повече символист, но с импресионистки елементи), Дечко Узунов (ранни творби) работят в импресионистки дух. Българският импресионизъм обаче е по-късен и по-въздържан.
Част единадесета: Заключение – импресионизмът като революция в очите
Импресионизмът променя изкуството, защото променя начина, по който гледаме. Той ни учи, че реалността не е фиксирана и обективна – тя е мрежа от светлина, цвят, движение и момент. Един импресионист не рисува купчина сено, а светлината, която я докосва. Той не рисува лице, а отражението на слънцето върху бузата за две секунди, преди да се промени.
Днес, когато сме заобиколени от свръхдетайлни снимки, 4K видео и фотореалистични изображения, ние може би разбираме импресионистите дори по-добре от техните съвременници. Те не са били неспособни да рисуват „правилно“ – те са избрали да рисуват различно, за да покажат истина, която фотоапаратът не може да улови: истината на субективното преживяване, истината на сетивата, истината на светлината в движение.
Край на статията.
Ако някога се окажете пред картина на Моне, Реноар или Дега в музей, спрете за момент. Отстъпете назад, докато бързите петна и щрихи започнат да се сливат. И тогава ще разберете защо стотици хиляди хора все още гледат тези картини със същото удивление, с което парижани от 1874 г. са ги гледали със скандал и презрение. Но сега гледаме по-зрелищно.
